Гладомор е едно от найужасните масови престъпления в историята на човечеството. Неговата цел беше унищожаване чрез глад на украинското селско население, което се противопоставяше на принудителната колективизация, с цел изтребване на украинската нация, тъй като тя представляваше заплаха за тоталитарния режим в СССР. Голодоморът от 1932-1933 г. е признат за геноцид на украинския народ от парламентите на много страни по света, включително Върховния съвет на Украйна.
Традиционно в четвъртата събота на ноември се почита паметта на над 7 милиона украинци, убити по време на геноцида, с минута мълчание и запалване на свещи на централните площади на градовете, близо до паметниците на жертвите на Голодомора, в църквите и в Залата на паметта на Националния музей „Мемориал на жертвите на Голодомора“ в Киев.
Тази година дори студеният дъжд не попречи на загрижените украинци в Пловдив да отговорят на поканата на почетния консул на Украйна в Пловдив инж. Димитър Георгиев и да дойдат във Втория дом на панахида, за да почитат паметта на жертвите на Голодомора 1932-1933 г.
На 25 ноември 2023 г. поради метеорологични условия около сто души се събраха в помещението на детския лагер. Отец Фотий разказа исторически факти за Гладомора и проведе панахида. След края й присъстващите запалиха свещти на паметта в рамките на всекиукраинската инициатива „Запали свещта“ и почитаха паметта на жертвите на Голодомора с минута мълчание. Присъстващите опитаха традиционното украинско поминално ястие, приготвено от домакините на Вторая дом, и вкусна българска пита от почетния консул на Украйна в Пловдив инж. Димитър Георгиев.
Също така беше проведена символична инициатива „Няма на глад“, при която възрастните получиха хранителни продукти (картофи), а децата – сладки. В библиотеката желаещите се запознаха с тематична изложба.
Трябва да помним, че въпреки опитите за убийство на нашата нация чрез Гладомора, украинският народ показа невероятна устойчивост. Дори в най-тъмните периоди на историята, украинският народ прояви невероятна духовна сила, която не само му позволи да оцелее и запази своята култура и наследство, но и потвърждава несокрушимата му воля за изграждане на бъдеще.