Тази година Великден в Пловдив беше специален. Топъл не само от слънцето, но и от сърцата, които биеха в един ритъм — в родния език, в общата молитва, в очите на децата, които трепетно държаха своите шарени писанки. Украинската общност се събра заедно, за да отпразнува най-светлия празник — Възкресение Христово.

Не ни трябваха богати трапези — носехме със себе си най-важното: памет, вяра и надежда. Осветените козунаци, ароматните яйца, общото пеене на „Христос воскресе!“ отекваше между дърветата в парка като ехо от онзи дом, който е останал някъде там — в сърцето.

Децата тичаха с кошнички, рисуваха, смееха се — и в този миг видяхме: животът продължава. Жените се прегръщаха, мъжете кимаха мълчаливо — всички знаехме по кого тъгуваме. Но още повече — за какво се молим.

Това не беше просто празник. Това беше среща на души. Това беше денят, в който всички ние, разпръснати от войната, се събрахме в един голям семеен кръг. И във всяко „Воистина воскресе!“ звучеше несломимата украинска любов — към живота, към Бога, към родната земя.